Карти

Всеки има тесте във ръката си.
Мята карти, обръща светове.
Остават метри
до сънувано възприатие,
а после пък захвърля
цялото тесте.

И животът преобръща свойто колело.
Един ден вярваш, после пак си сам.
Оставяш си сърцето като камък на стъкло,
а в пукнатото си издигаш храм -

и дълго там седиш и сам се молиш.
Защо ли пак измисляш си, сърце?
Трудно е със тишината дълго да говориш,
когато вече нямаш във себе си дете.

Издига се над теб едно небе просторно,
нахвърля някак бързо
безброй сами звезди.

Аз зная как обича се.
Но как обича се повторно?
Когато нямаш карти,
нито вяра,
ни мечти.

12.07.2015