Когато си на кръстопът на мислите
и вече нямаш изход и решение.
Секундите надбягват всяка истина
и те оставят сам да избереш.
Знаеш, че ще трябва да закрачиш,
че пътищата зад петите ти пропадат.
Раздал сърцето на случайни минувачи,
остава себе си да разбереш.
Но някак си животът под краката ти се движи.
Тиктакането се превръща в разстояние.
Отдалечаваш се. Или пък идваш близо.
Сега си сигурен, а после в друго състояние..
И нещо ти напомня за мечтите.
Часовникът ти вече не тиктака.
Далеч от себе си излиташ
и се надяваш някой някъде
все още да те чака.
29.06.2015
Няма коментари:
Публикуване на коментар