петък, 5 юни 2015 г.

Края на нощта

Стъпвам бързо. Стълбите пропадат.
Няма време за несигурност.
Вятърът отдавна е удавник.
Научих се да плувам и във мислите.

Не искам вече океани
на изгубени, безсмислени пирати.
Не искам вече да оставам,
където всичко непознато

ме залива с пълното безумие
на лудост, лутане и безтегловност.
Където чувствата са кратко лято.
Където нямам никаква готовност..

И спускам се по стръмното, надолу,
на своя собствен, малък свят.
Не ми остана време за глаголи.
Аз просто съм. Останал.
Търсещ. Непознат.

Изгряващ. Сутрешен, незнаещ.
Искащ. Вярващ в чудеса.

За миг докосвам с пръсти по безкрая
и после дълго търся края на нощта.

05.06.2015

Няма коментари:

Публикуване на коментар