За онези моменти, в които наистина живеем.
Другото ми аз
За падащите звезди и изправените хора
събота, 30 май 2015 г.
Заек
Аз искам да те помня все така..
като самотен заек в лудата ми шапка.
Като последна бучка захар на нощта,
разтваряща се бързо, без да ме дочака.
2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар