Като ден

Каква ли песен ни оставя
лилавото на облаци вечерни?
Сгушено в последните лъчи
на своя дълъг хоризонт.

Може би спасява някого,
без да знае как да го намери.
И се носи бавно, без следи -
като дете с червен балон.

Може би притваря пак очите,
на някой, някъде заплакал.
Дълго време сресва му косите
и сяда с него да дочака.

А може би го хваща за ръка
и го отвежда някъде, където
нощта превръща се в луна -
в една от многото комети..

И бавничко догаря - като ден.

15.06.2015