Ето че дойде отново старото море
и онзи плаж, на който нямах нищо.
Едно изгубено, объркано дете.
Едно добре забравено огнище.
И онзи див и хладен летен бриз,
изхвърлящ всичката надежда във морето,
което връща всички истини
и всички грешки право във сърцето.
Така не се научих да не бягам.
Да не мисля все за своята изгода.
Така не се научих как се става,
когато падна тежко във тревоги.
И май че време е сам себе си да променя.
И май че трябва малко да порасна.
Едно море разбива ми съня,
и мислите, и чуствата
които не угасват.
13.07.2015
Няма коментари:
Публикуване на коментар