Пламъци

Излезни от живота ми, Искане!
Загаси всеки въглен във мен!
Всяка мисъл е твърде неистова..
Този пламък ме прави пленен.

Изгасни, както скриваш звездите си,
буреносно, червено небе!
Тази песен измива очите ми,
за малко, за малко поне..

Загърни ме със вятър, но пролетен!
Изморих се от толко лета.
Прегърни ме тук в мисъл за полета
на хиляди птици в нощта!

Замислен за всички онези планети -
разбъркани, топли слънца!
Те сякаш летят, за да пазят небето,
когато залязва деня..

Само шум на листа и мирис на дъжд.
Само шум на сърца и обичане!
Дали пък човек не обича веднъж..
само, само веднъж.. до отричане?

08.02.2013