четвъртък, 24 март 2016 г.

Защото някога преди

Ще бъда вятъра по твойта кожа.
Ще съм листата
на изстиналото лято.
Ще съм страната, от която
най-тягостно вали!

Ще бъда пропаст падаща нагоре.
Един от кадрите на твоите разтвори
(очите на забравените хора)
в снимките,
останали встрани.

Ще бъда връхчето на черния молив.
Във стъпките на старото пиано.
В нота, изправила се рано
на последната размерност от мотив.

И само по веднъж ще се явявам
погледнеш ли нагоре към простора

да докосна бавно
огледалното ти рамо
и в спомените пак да се разтворя.

24.03.2016

Няма коментари:

Публикуване на коментар