Когато хоризонтът на неясното е пред очите,
а сърцето ти е пълно с непознати океани.
Когато се опитваш да запазиш нещо скрито,
но то не може дълго скрито да остане.
Когато стъпваш все напред със вярата
и тя не се събира в мъничка верига.
Когато слепотата ти е външна, а промяната
е в дълбините ти и на ръцете си те вдига.
Когато време е отново да поемеш
през онзи тъмен мрак на своето съмнение.
2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар