вторник, 2 ноември 2010 г.

Въздух

Разпилей ме. 
Като мъничко глухарче
на безброй летящи късове.
С едно поемане на дъх.

Засмей се -
сякаш на другарче,
когато полетя
и всичко стане мъх.


Но защо си тъжна?
Ти ме откъсна.
Ти ме изживя.
Ти.


Аз просто се оставих
на допира студен.


Но вече скитам с вятъра.
И вятърът е в мен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар