сряда, 25 април 2018 г.

Зад стените

(на Петя)

Зад стените на голямата къща
безследно отново вървя.
Там, където съм себе си -
същият,
свил във шепата детска мечта,

Пак се губя в света на големите.
Срещам толкова много очи.
Не разбирам какви са проблемите -
любовта. От любов не боли.

Тя е приказка. Малка принцеса.
Тя е смисъл и мисъл, и вик.
Тя е всичкото вътре в сърцето.
Неотложна и нежна, и миг.

Тя ме движи по тази пътека.
Без начало, без крайната цел.
Така е създаден човекът -
да обича до краен предел.

Зад стените на голямата къща,
отново се крие сънят..
С мисълта си отново те връщам
без въобще да поглеждам назад.

26.04.2018

1 коментар: