Към вкъщи

През трапа на годините
правя лъвски скок.
Прегръщат ме роднините
и всичко е високо -

аз съм само педя
над коляното на татко си.
От високо той ме гледа
как взимам си от сладкото.

Търкалям се в килима,
играя си с войниците.
И вкъщи сме си тримата -
приготвила мекиците

мама ме извиква
на съботна закуска!

..но трапът на годините държи ме
и не пуска.

И днес, така далече,
в мисълта си ви прегръщам!

Не съм забравил накъде отивам,

нито пътя си към вкъщи!

09.10.2014