Прашинка

Понякога остава само тишина,
сгушена в събраните ми шепи.
Там вече няма връщане назад -
в годините и спомените крехки..

Тихо се отронва кадър от преди,
разлива се във сухите ми длани.
Дали си спомням или със молив
го дорисувам тук за да остане?

Къде прибрал съм миговете детски,
усмивките на майка и на татко си?
Къде изгубих в себе си човека,
мечтаещ, гмурнат в непознатото?

И все въпроси будят тишината.
Въздишам, махам със ръка.

Една прашинка кацна на земята
и пак притихна
цялата земя.

24.10.2014