На ръба на своята звезда..

На ръба на своята звезда
тихичко краката си поклащам.
Единственото ясно засега
е, че нищичко не ми е ясно!

Как летят планетите без вятър?
Къде отиват, падащо, звездите?
Как хваща се комета за ръката
и кой върти земята без да пита?

Защо от всички точици (се чудят те)
една единствена наречена е Слънце?
Къде заспиват нощем пеперудите
и кой прибира дрехите им пъстри?

Дали я има феята на розите?
(Къде изгубих си лилавите чорапи?)
Защо изгряващото слънце можело
отново да залезе във земята?

Какво е светлината в тъмното,
когато няма никой щом угасне?
Как точно се мечтае сбъднато?
Защо сърцето ни не е отдясно?

Запитвам с поглед към безкрая,
ала той мълчи и думичка не казва..
(Твърде много искал съм да зная!)
(Чорапите били са на земята - вдясно.)

Прибрах ги бързо, без повече да питам
и хоп - към кревата се хвърлих със скок!
Сънища - съвсем готови за излитане,
в завивките на тигъра ми (плюшен, но жесток!).

И толкова.
Звездата ми изчезна,
изведнъж,
щом лампата във стаята угасна..

Заспах.
Сънувах я.
Бях нейният единствен мъж!

Събудих се..

И вече всичко ми е ясно.

29.05.2013