вторник, 4 февруари 2014 г.

Все още

Жив съм! Жив съм все още, когато
ме стяга в гърлото мъничка бучица.
Когато, бездумен, навел съм главата си
и скрил съм се в тон между звуците.

Някъде. В пространственото, тихо междулиние.
В размерността на чувства равноделно-ненамерени.
Статусът ми днес въобще не е "на линия".
"Зает" със себе си, говоря за доверие.

Говоря за живота. За полета на птиците!
За всички пъстроцветни, тъмно-сини пеперуди..
Говоря за обичане. За някакво обичане.
Влюбените хора в пеперудите са луди!

Тихичко преглъщам. Бавно и съзнателно.
Оставям себе си и продължавам сам - от края.
Времето минава - късо, но старателно.
Тихо ми напомня, което вече зная -

Смисълът е само в Любовта.

04.02.2014

Няма коментари:

Публикуване на коментар