Кой подреди така тишината?
Тук няма място да стъпя! Къде?
Бавно трепти, във безшумно вибрато -
като миг заледено море.
Като облак, готов да се хвърли
в петстотин любовни етажа!
Като дума, заседнала в гърлото..
дето просто не можеш да кажеш!
Две следи - разлетяли се птиците,
те отлитат в една тишина.
В други очи не намерих очите ти.
Затова..
Затова е така.
10.06.2014
Няма коментари:
Публикуване на коментар