Това беше всичко - шапкар и две плитки,
мъничко захар в студения чай.
Една котка, останала там по усмивка -
загадка с отговор, който не зная.
И пътища много - като гоблен с рисунка,
в един свят от безброй неушити мечти.
Всеки дъх е нов избор - нов заек с муцунка,
който да гоним. Който следим.
Който го няма. Поне не в този свят.
Сега всеки сам сервира си чая.
Понякога чувствам се съвсем непознат
в своята собствена стая.
20.06.2014
Няма коментари:
Публикуване на коментар