сряда, 9 юли 2014 г.

За последно

Отново, за последно се руша -
разпадам се на сноп лъчи и вятър.
И само думи, на които се крепя,
със спомен за отминалото лято..

когато юли беше вечно вплетен!
Нестихващ, вярващ и стремителен!
Когато пристан бяха ти ръцете!
Когато с кораб плавах във очите ти..

Море. И буря. Не помня нищо вече.
Дали морето помни имена?

Една звезда, останала да свети
на север в непрогледна тъмнина.

И този миг така добре познат е.
Притихват ударите на вълните.

Наблизо някъде бушува вятър

и нищо,
нищичко не ме попита.

09.07.2014

2 коментара: