Отново, за последно се руша -
разпадам се на сноп лъчи и вятър.
И само думи, на които се крепя,
със спомен за отминалото лято..
когато юли беше вечно вплетен!
Нестихващ, вярващ и стремителен!
Когато пристан бяха ти ръцете!
Когато с кораб плавах във очите ти..
Море. И буря. Не помня нищо вече.
Дали морето помни имена?
Една звезда, останала да свети
на север в непрогледна тъмнина.
И този миг така добре познат е.
Притихват ударите на вълните.
Наблизо някъде бушува вятър
и нищо,
нищичко не ме попита.
09.07.2014
Морето помни всичко. :)
ОтговорИзтриване: ) : ) : )
Изтриване