Допир

Ръцете ти са две пера с мастило,
прозрачни като тънък лист хартия.
В малки шепи думите са скрили -
търся ги, но не мога да открия..

И се превръщам в малък, празен дневник -
разгръщам се на първа бяла страница.

И чувствам се щастлив, макар и без последен
допир от перата..


без въображаемата граница.

06.07.2014