За онези моменти, в които наистина живеем.
Другото ми аз
За падащите звезди и изправените хора
четвъртък, 11 декември 2014 г.
Чернова
Един лист,
чернова,
е смачкан в гърдите.
Лъч
светлина
се разпада
на цвят.
Думите
се свързват
само с
разстояния.
А хората - така се разделят.
11.12.2014
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар