понеделник, 29 декември 2014 г.

Не закъснявам

Закъснях.
А никога не закъснявам.
Аз винаги съм първата зора.
Онемях
и искам да остана
дори да се превърна в тишина.
Не стигам,
а все с ръце напред
аз винаги целувам първи.
Оставам си - измислено-поет,
прегърбен и все така несвързан.
Все гоня те -
преследвам те във тъмното.
Нали ми каза, че това е любовта?
Докосвам само своето безмълвие
и те оставям - река в прегръдки на река.
Протичаш.
През скулите,
през шепи незадържащи.
Като самотен звук
в свойта стратосфера.
Закъснях,
а никога не закъснявам.
И вече няма как
да те намеря.

29.12.2014

Няма коментари:

Публикуване на коментар