Самотата има много имена.
Едно до друго - все едни и същи.
Четири стени, прозорец и врата.
И никога така не съм си вкъщи..
Не ми мирише на череши и на вятър,
на залезна поляна сред щурци!
Изгубванeто на калинка сред тревата..
От онези мигове, в които се мълчи.
Когато погледите срещат се усмихнати,
намерени, заплитащи се, близо.
Когато цялата вселена е притихнала
и мъничка звездица от небето слиза..
"Завинаги, завинаги, завинаги..",
когато си намислям пожелание..
Самотата има свое минало,
но името й днес е "Разстояние".
12.09.2014
Няма коментари:
Публикуване на коментар