събота, 24 септември 2011 г.
Остров
Потънал в музика, не искам да изплувам..
защото въздухът ще ме гори!
Изплувам ли веднъж, ще те сънувам!
Щом вдишам те за миг дори..
А нотите една над друга пеят
и шепнат ми за вятър и мечти! -
Раздърпани платна, посока север!
И рулят, който сам да се върти!
Към онзи остров, който ти показвах!
Макар насън да бе това..
С две палмови дървета, срасли,
събиращи във себе си пръстта..
Край нежен звън от бряг бушуващ,
със звучните безкорабни вълни...
Достигна ли веднъж, ще те сънувам..
Защото островът,
това си ти.
23.09.2011
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар