Дописвам.
На края на твоята страница
по-малки превръщат се буквите.
Не мисля.
В сърдечната мъничка раница
по-тежки са думите счупени.
Разписвам.
Една стара мечта, позабравена.
Нов един хоризонт пред сърцето!
Не искам.
Тази мисъл, която остави ме,
да си тръгне отново, но ето..
Колко трудно побирам те на бялата страница!
Колко думи ми трябват във рима!
Колко болка ще има във моята раница?
Колко?
22.09.2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар