Брегове

Спри. Остани от другата страна.
Реката вече няма прекосяване..
Не идвай! Просто продължи сама..
Защо.. защо да продължаваме?
И без това сме се одавили отдавна
да търсим бреговете си в различното.
В последствие, дори на себе си не вярваме
и пак сме уморени от обичане..
А приказното отминава като струните,
оставени да затрептят в свободни ноти.
Остават само спомени, изгубени,
измислени, за да ги помним
в следващи животи..


За да можем тогава..


да плуваме,
да плуваме,
да плуваме..

един към друг.

17.10.2011