сряда, 18 декември 2013 г.

Вечерно

Натежават клепачите.
Започваме спускане - три!
Всички мигли - на пост!
Постепенно приплъзване в здрача.

Безшумно се сгъва денят.
На ресни.

Две.
Първо в линия, а после във точка.
Както се изключва телевизор.
Без тихото "щрак".
Само часовник, който още тиктака -
говори, диктува. Притихва и чака.

Светът се събира в два малки клепача.
Рекламите бяха.

Сега е време за сън.

И нищо, нищичко няма да значи.

19.12.2013

Няма коментари:

Публикуване на коментар