Не се появи. Не те чаках.
Само прашните ноти
се удряха в стаите.
Сиво-твърди стени
сами разпиляха
много погледи,
в търсене мятани.
Детски мисли рисуваха
образи маслено -
по лицата на хората.
Твоето.
Като спомен -
в детайли,
несръчно,
в неясното.
Не намерих
следа
през прозореца.
А хората? Хората.
Гъсти клони,
които мълчаха.
Не те виждах от тях.
Не те виждах.
Не чаках.
И никой
не ми отговори.
29.12.2013
Само прашните ноти
се удряха в стаите.
Сиво-твърди стени
сами разпиляха
много погледи,
в търсене мятани.
Детски мисли рисуваха
образи маслено -
по лицата на хората.
Твоето.
Като спомен -
в детайли,
несръчно,
в неясното.
Не намерих
следа
през прозореца.
А хората? Хората.
Гъсти клони,
които мълчаха.
Не те виждах от тях.
Не те виждах.
Не чаках.
И никой
не ми отговори.
29.12.2013
много е хубаво. много.
ОтговорИзтриване((гушвам))
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеЧНГ! <3
ОтговорИзтриванеСбъднато и красиво да ти е!
Браво за стихотворението!
<3 <3 <3 :))))
ОтговорИзтриванеЧестита нова година! Изключително много ме стоплихте с думите си! Желая ви да бъдете все така приказни! Много обич, слънце, усмивки и вдъхновения! :)