Вечното търсене

От високо погледнато
сме мънички точици,
рисуващи своите
пътеки.

Криволичим,
заплитаме,
тичаме,
скитаме,
и чертаем
безкрайно
човека.

Така ни се ще
той да съществува:
Наживо,
без сиво,
с любов да облива..

Така ни се ще
да бъде красиво..

Дори да не струва,
той в нашето малко
сърце да танцува.

С нашите мисли,
В нашия свят -
бил той беден,
скъп..
Скучен, тъп,
но богат?

Но нали ти
го измисли, нали!

Човекът да е твой.
Като идея.
В едно сърце
да се събира.

Разгъваем и сгъваем,
на три или две.
По възможност,
да пие и бира.

Ала всичко това
се събира
само в твоята точка.

А тя е една.

***

От високо погледнато
сме мънички точици,
рисуващи своите
пътеки.

Криволичим,
заплитаме,
тичаме,
скитаме,
и чертаем
безкрайно
човека.

07.10.2012