вторник, 20 ноември 2012 г.

Спомени

Както хоризонтът се размива
в сивото на атмосферата.
Както всичко си отива
с търкаляне на времето..

се лутам в спомените бледи.
Готови да изчезнат в тъмното..
Взирам се и гледам, гледам.. 
Връщам ги! Отново да разсъмнат!

Дори и доста поокъсани, 
недоизгладени..
недоизмислени..
От кой ли свят извадени?

Но всъщност толко скъпи, -
мои детски спомени.

20.11.2012

Няма коментари:

Публикуване на коментар