четвъртък, 13 декември 2012 г.

Пристанище

Защо пък стиховете да са дълги,
когато можем и без думите..?
Любовта най-силна е в безмълвни
пориви на най-безумните.

Глава оставил съм на твойто рамо.
Най-тихото.. най-тихото пристанище!
Море, но от мечти, ни пази само!
Май някъде във приказка останахме.

Май.. само във мечтите на дете
ще бъдем двама в слънчева неделя.
И винаги ще ни дели едно море,
което обеща да не разделя.

13.12.2012

3 коментара: