Мечтая

Хрупащият сняг е моята зима.
Хрупащо и слънчево-студена!
Представям си те.. Че те има!
Приказна и слънчево-червена!

Усмихната! Зад шарения шал.
Очите ти са истински планети!
Те, зная, са единственият сал
за давещите се, изгубени поети.

Ти цялата си мъничка галактика,
сгъната във цветове и в ноти.
Мечти - теория на практика.
Любов на нежни обороти..

Но те няма.
Няма те.
И легнал във снега,
наивно,
просто ей така,
мечтая.

14.12.2012