До болка те допускам, близо,
през стените си,
с години непрескачани.
Допусна ли те, трудно се излиза.
Обречен си на моето приятелство.
На всичките ми болки и безумия.
На няколко усмивки мълчаливи.
На мигове. На кратки пълнолуния.
Или изпуснати сълзи,
в безсилие, горчиви.
***
Но болките не са модерни вече.
Модерно е да си свободен, да си сам.
Не. Аз няма и не искам да ти преча.
Просто знай,
че винаги съм
някъде,
било и толкова далече,
там.
20.09.2012
през стените си,
с години непрескачани.
Допусна ли те, трудно се излиза.
Обречен си на моето приятелство.
На всичките ми болки и безумия.
На няколко усмивки мълчаливи.
На мигове. На кратки пълнолуния.
Или изпуснати сълзи,
в безсилие, горчиви.
***
Но болките не са модерни вече.
Модерно е да си свободен, да си сам.
Не. Аз няма и не искам да ти преча.
Просто знай,
че винаги съм
някъде,
било и толкова далече,
там.
20.09.2012
Няма коментари:
Публикуване на коментар