вторник, 24 юли 2012 г.

Разделими

Аз зная..
с теб сме разделими.


Съдбата ни така избра да ни познае.


Защо сега, 
а не след две години?

..на вечността началото кога е?

Защо сега, когато няма
как да заплетем ръцете?
Времето ни е въздишка само..
но е дълъг спомен за сърцето.

***

Остават часове, но преброими..
Остават две сърца, по-силни, по-раними!
Остават миговете ни незабравими!

Оставаш вътре в мен.
Благодаря ти, че те има!

24.07.2012

Няма коментари:

Публикуване на коментар