Остров

Вдигам глава над вълните студени.
Очите са мокри - от вятър, от сол.
Не мисля за теб. Не мисля за мене.
Не мисля за нищо - самотен и гол
остров-удавник в океан от мечти.
Потънал до дъно изплувам отново.
Не вярвам на думи. Не вярвай и ти.
Уморих се да вярвам - вече не мога.
Звездите тежат над открито небе.
Едни и същи звезди и планети.
Не искам да бягам в открито море.
Не искам да бягам към нещо отнето.
И просто седя - не търся, не плача.
Изпуснах ли вятъра към вечността?
Плавам към себе си без нищо да знача.
За мен и за теб. Или любовта.

Само няколко капки - изгрев, надежда?
Вдишам, издишам. Обръщам глава.
За миг, за последно към тебе поглеждам -
и всичко остава измечтана мечта.