сряда, 11 февруари 2015 г.

Пътечки

Летят птици.
Мечтая тихо.
Пърхат с криле
и рисуват облаци.

Летя и мисля в стихове.
Кратко,
безсмислено,
несвързано, но поривно.

Изгрява шумно море.
Завивам се в студените ти длани.
Сънувам те - самотно, пеещо момиче.

И искам да остана.
Още малко да остана

Да те обичам.
Още малко да обичам.

Да не бъда сам -
самотата ме убива.
Гази ме и тъпче
по пътечки във сърцето.

Чакам вълните
да залеят сухи длани.

Да отмият истини,
и искане,
и общо взето..

всяко друго
търсещо желание.

Няма коментари:

Публикуване на коментар