Ще чувам лая ти във пролетния вятър!
Ще виждам двете ти бонбонени очи..
във всяко цветенце по клоните, в листата!
А мъката ще си отиде. В няколко сълзи..
..и още няколко. Защото те обичам!
Дори и да те няма вече, ти си в мен!
И всички меки, топли,
студено влажни (от нослето)
и усмихващи спомени
(когато сме се гонили и тичали)
ще пазя
до последния си ден..!
17.04.2012
