На няколко педи от земята не е страшно -
протягаш крак и вече си на сигурно.
Но все така не знаеш - тръпнеш и очакваш
пропастта да се разтвори и изригне!
Да те напуснат всичките приятели..
Гравитацията за миг да се обърне!
Да се изгуби слънцето мечтателно
и да не знае пътя да се върне..
Толко много ни е страх от неизвестното!
А трябва само да протегнем крак..
И да държим ръцете си, заедно понесени,
за да разбием с изгрев
утрешния мрак!
01.11.2014
