За онези моменти, в които наистина живеем.
Другото ми аз
За падащите звезди и изправените хора
събота, 5 февруари 2011 г.
.
Усещаш ли ме?
Във всяко натискане.
Щрак.
На своята лента без мярка.
Снимки във цифри.. само цифри, нали?
А някак банално, през сълзи, вали.
Както онази нощ в парка.
Пак.
Със всяко натискане.
след всяко натискане
Щрак.
анонимно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар