вторник, 31 май 2011 г.

Нека

Синьо светло платно,
разпиляно във ириса
на поглед - свободен
във вятъра.

Малко слънце-кълбо
се прокрадва там, ти ли си?
Дъх на родно сено
от поятата..

А сме само едно
малко стръкче от мириса..
Малка част от света
необширен!

Нека правим добро,
колкото са ни силите!
Та дори без следа
от разбиране..

31.05.11








Няма коментари:

Публикуване на коментар