Синьо светло платно,
разпиляно във ириса
на поглед - свободен
във вятъра.
Малко слънце-кълбо
се прокрадва там, ти ли си?
Дъх на родно сено
от поятата..
А сме само едно
малко стръкче от мириса..
Малка част от света
необширен!
Нека правим добро,
колкото са ни силите!
Та дори без следа
от разбиране..
31.05.11
Няма коментари:
Публикуване на коментар