На топка свити чувствата,
изгубил усета в изкуството,
се връщам пак към себе си.
Къс по къс.
Миг по миг
събирам частите.
Преваляват мислите.
Натежават думите.
Изоставяш смисъла.
А помежду ни е
бездънна пропаст..
Някога скачахме.
Стремглаво и безотговорно
към своето завинаги.
Към нещо истинско, просторно
светло..
Час по час.
Миг по миг
нареждам стари ребуси.
Час по час,
миг по миг
се връщам пак
към себе си.
25.06.2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар