Бавно

По-бавно се стига към края.
Към края е бавно и трудно.
По пътя не искам да зная
как бавно се движа, и мудно.

А пътя да вдишвам и гледам.
Да мога да се насладя.
щом стигна аз пак да мечтая
за пътя, по който вървя.

08.07.2011

P.S. Inspired by: http://photo-cult.com/showpic.php?aut=disappointed&id=515361

Ако някога умра

Ако някога умра,
ще бъда вятър,
а не рисунка
на моливните ти листове.
 Ще бъда истински свободно,
над житата,
и ще намирам нови истини..

А засега съм във тревата
и само слънцето ме е открило.
Ако някога умра, ще бъда вятър..
В ръцете ти.
От твоето ветрило.

08.07.2011

P.S. Inspired by: http://photo-cult.com/showpic.php?aut=disappointed&id=511544

Безименните души

Заплети ме в своето листо,
за да останем свои винаги.
Това, което е било
е съкровено и безименно.

А колко е душата на едно
листенце, над което е
преминала..
стара есен
клюмнало дърво..
Заплети ме в своето листо,
завинаги.

08.07.2011

P.S. Inspired by: http://photo-cult.com/showpic.php?aut=disappointed&id=507119

Последни минути

Идват късни последни минути.
Крайно време си е за раздяла.
Всеки тръгва към свойте приюти.
Всеки знае, че нещичко дал е..

за деня, който мръкна се вече!
С който трябва да се разделим!
Само спомен остана ни, вечен
затова нека го разменим!

По равно. За всеки да има!
С малко смях и шепа мечти!
Малко истинска обич, ранима,
и приятели с честни очи..

Всеки тръгва към свойте приюти.

Крайно време си е за раздяла.

Всеки знае, че нещичко дал е..
Идват късни последни минути..

03.07.2011