петък, 8 юли 2011 г.

Безименните души

Заплети ме в своето листо,
за да останем свои винаги.
Това, което е било
е съкровено и безименно.

А колко е душата на едно
листенце, над което е
преминала..
стара есен
клюмнало дърво..
Заплети ме в своето листо,
завинаги.

08.07.2011

P.S. Inspired by: http://photo-cult.com/showpic.php?aut=disappointed&id=507119

Няма коментари:

Публикуване на коментар