Все някога

Говоря ти безспирно с мисълта си!
Не спирам! Не мога и да спра..
Гласът ти нежно ме понася
към нещо друго от света!

Чувам го - от спомените само.
Спомени от смях, усмивки и движение!
В мигове, когато бяхме двама,
допълнени във свое измерение..

Достигащи с очи през километри,
усещащи дъха си от екрана.

..намерих помежду ни мимолетен
смисъл, в който да остана.

И само мога да мечтая,
че някога животът..

Не е спешно.

Прегръдка, две очи, безкрая.

..все някога да може
да ни срещне.

29.04.2013