Шепа спомени

Моретата не винаги са ярко сини.
В пясъка понякога безчувствено студено е.
Вълните са утеха, със която да отмине
тъмното и страшно продължително бездение.

Тогава ти остава само малка шепа спомени,
с която да очакваш и да вярваш във взаимното.
С която да си цял, макар и половинка домино
и да намираш връщане от пътища разминати.

С която да изпитваш любовта си повсеместно,
защото тя самата си е твоя и безвременна!

Защото да си сив и неусещащ е най-лесно..

Дали човекът е направен да обича
само себе си?

21.07.2013