Звезда

Видях една гладка звезда
как пада внезапно
от моето тяло.

Дочух от безкрая гласа на света,
нежен и звънък от край до начало.

2015

Реклама

А вие знаете ли, че буболечките
не са така големи като мечките.
Те нямат остри и огромни зъби
и боровинките от тях не се страхуват!
Не стъпват тежко и не дишат страшно,
и май не са така-съвсем опасни..
Не се катерят по дърветата.
Е, може и да се катерят,
но не бутат кошери с големите си лапи!
И палачинката със мед
няма да изцапат.

Демек - икономични,
буболечки екзотични -
предлагаме ги всяка сряда
в коса от безпорядък!

В джоба ми

Буболече,
отиваш далече,
танцуваш гладко,
поглеждаш сладко,
говориш тихо.
Само в стихове.
И тук, и там,
не се чувствам сам.

Едно буболече
тихо в джоба ми.
И тук, и там

мисля си вече
във спомени.

Утеха

Вълни, които се носят сами.
Само ти сега би ме разбрала..

Кораб, рисуващ студени бразди,

река, тишина и залез оставя.

Накъде? Пътят се вие, обърква.

Докога все така да съм рицар-герой?

Вечността. Споменът вече е мъртъв.

Вече съм никой и ничий. И свой.

Но защо все така търся и искам?

Аз съм тук - недостигнат, единствен, но в мен

сълзотворният газ гърдите притиска

и бавно събужда поредния ден.

Ще вървя! Към морето! Към топлия изгрев.

Там, където чайките сутрин сънуват.

Където небето протяга се ниско

и за утеха с морето танцува.

Там, където намираме вяра

сред вятър, вълни и нощ непрогледна.

Там, където не се отговаря,

а се мълчи.

До последно.

Буболече

Буболече мъничко понечи

на крака ми да ми пречи.

И дърпа се, и мóри се,

и с космите ми бори се,

гъделичка ми кутрето

и отгоре на крачето..

Малко сладко буболече -

стопаджията му викат вече!
То пътува много дълго време

и отива много надалече!

Върпос

Време и място. Нужда в живот.
Сънувам сън като пролетна птица.
Искам и чувтсвам. Мечтая, защо?
Тук съм. Не съм тук. Излитам.

Търся и губя. Намирам. Дерзая.
Изгрявам от облак. Превръщам се в дъжд.
Спъвам се. Падам. Мокря. Не зная.
Мога да плувам. Поне за веднъж.

Аз съм. Не вярвам. Измервам безкрая.
Дълго потъвам в шепи и сол.
Говорят. Говорят за мен, но накрая
отново излиза, че царят е гол.

Спирам. Оставам - свободно и леко.
Тиха, беззвучна, самотна звезда.
Питам небето. Питам го, ето.

Къде е сега любовта?

аз и ти

ако аз и ти - там някъде, на някой остров..
ако ти и той е само някога преди.
ако той и ти приятели били сте просто.
ако тя и ти не сте наистина сестри..

ако днес към теб, от мен, по всяко време..
ако ти за мен - изобщо и въобще.
ако аз към теб - понякога, неравномерно.
ако аз към теб - понякога дете.

ако аз въобще понякога разбирам.
ако ти и аз - завинаги така!
ако аз и ти.. и нищо друго да намирам.
само ти и аз
тук някъде.

сега.