Заек

Аз искам да те помня все така..
като самотен заек в лудата ми шапка.

Като последна бучка захар на нощта,

разтваряща се бързо, без да ме дочака.

2016

 

Защото винаги ще има разстояния

Какъв ли щеше да бъде светът,
ако бях нарисувал друга пътека?
Ако вместо нощта избрал бях денят?
Ако вместо любов бях намерил утеха?

Ако, вместо да бързам, направил бях път,
за да може да мине пред мене човекът.
Ако просто оставах от първия път
без да изчезвам заради страховете..

Ако имах очи, за да видя през скритото,
където навярно е имало обич.
Ако можех по-малко да сея със ситото
и да приемам (без да слагам във скоби).

Ако можех да дам свободата на птиците,
които с перо в мен оставяха думи.
Ако вярвах по-истински във безграничното.
Ако вярвах за миг, че не съм се загубил.

Ако беше така, то тогава едва ли
щях да имам мастило за всичките думи,

с които изграждам сам своите канали,
и стълби
и мостове

и път помежду ни.

25.05.2015