събота, 10 октомври 2015 г.

Да можех

Когато даваш обещания пред себе си.
Когато бързо след това ги нарушаваш.
Когато бързаш, за да изпревариш времето
и пак пореден път пред себе си заставаш.

Когато огледалото играе сянката
на твоето желано и несбъднато участие.
Животът се търкаля и изпуска сламката.
Животът преминава пред очите ти на части.

А ти си просто стълб. Плашило на полето.
Самотни гарги ти избождат пак очите.
Дали останало е нещо във сърцето?
Дали мечтите ти отдавна са изтрити?

И дълго, дълго вглеждаш се в нощта.
Къде остана твоето съзвездие?

Една луна събужда се сама
във лодката на своето премеждие.

Не съм. Не бях. Не искам да съм само
частица от безкрайния, самотен път.

Да можех да остана тук на твойто рамо!

За да сънувам дълго,
че мечтите,
и звездите,
и блясъкът ти във очите

все още
тайничко блестят.

10.10.2015

Няма коментари:

Публикуване на коментар