(на Петя)
Зад стените на голямата къща
безследно отново вървя.
Там, където съм себе си -
същият,
свил във шепата детска мечта,
Пак се губя в света на големите.
Срещам толкова много очи.
Не разбирам какви са проблемите -
любовта. От любов не боли.
Тя е приказка. Малка принцеса.
Тя е смисъл и мисъл, и вик.
Тя е всичкото вътре в сърцето.
Неотложна и нежна, и миг.
Тя ме движи по тази пътека.
Без начало, без крайната цел.
Така е създаден човекът -
да обича до краен предел.
Зад стените на голямата къща,
отново се крие сънят..
С мисълта си отново те връщам
без въобще да поглеждам назад.
26.04.2018
