Забързани хора

Зимата рисува,

докато студува,

пътеки, снежинки,

студени картинки!

В пеизажи, в студове,

в сърдити градове

забързани хора

надбягват снежинките..

Пропускат те залеза!

Не пускат настинките,

не чуват цигулките..

Студените пръсти,

които се топлят от музика!

Или птиците пръснати 

по вечерните клони 

в Градината.. Същите!

Видя ли ги? Как си говорят!

А може би пеят, 

даже се смеят

на пук на зимата.. 

и ни обещават пролет!
И се спускат във полет

към другите птици..

Ех, ако бяхме 

малко повече "птици"

и малко по-малко 

"забързани хора"..

27.02.2012

За мен

Кое не разбра от всичко това?
Обичам трудно. Живея будно.
Влюбвам се бързо и бързо се губя.
Не съм специален. Не искам да съм!
Обичам, когато се смея насън..
Сънувам често и все различни
самотни, самотни сърца.
Щом се събудя, съвсем не ги помня.
Нито нея, нито теб, нито Тя..
Сутрин обичам да се протягам,
а вечер, когато си лягам..
Обичам да мисля за теб!
Която и да беше ти.
Каквато и да си сега..

***

С онези дълбоки и топли очи,
които си спомням едва.

29.01.2012

Обещай ми

Усмихваш се!
Поне така си те представям
докато разглеждам дрехите..
Пуловера.
С лилавата блуза.
Със смешната шапка.
Зная, че ще се усмихнеш!

Притихваме.
Дали така се остарява?
Докато свалим доспехите

изронени..
оставаме чужди.
И капка по-капка

спомените ни затихват.

Усмихваш се.. 

Поне така си те представям.
Притихваме.
Дали така се остарява?
Докато разглеждам дрехите

изронени..
Докато свалим доспехите,
пуловера..
Оставаме чужди

със смешната шапка.
С лилавата блуза
и капка по-капка
спомените ни затихват..
Поне така си те представям..
Ти..
нали ще се усмихнеш?
Обещай ми!

21.01.2012

За да те достигна

Когато ме целуне нечий стих
с горещи устни,
с непреклонен дух,
строг, като родител,
прегръщащ като майка,
директен и неумолим,
право във сърцето,
остава дълго
да гори
тази мисъл на поета..

Ех,
да можех и аз
читателя така да развълнувам,
че и той
да зачете на глас..!

Сякаш да достигна там,
където някой,
някога останал сам,
отдавна ме е чакал..

08.01.2012

Вятър

На островите няма вятър.
Самотни там догарят
сигналните огньове.
Да можеха сами
да движат кораба - платната.
Искат.. но не могат.

Разсърди ми се, море!
Хвърли в очите ми вода!
Вълните събери поне
и ги хвърли към мен.. ела!

Защото с теб ще дойде вятър!

Да можеха сами
да движат кораба платната..

Искат, но..

на островите няма вятър.

30.12.2011

Очакване

Зима.
Облечи ме с пуловера си бял.
Нарисувай сняг навсякъде,
за да е чисто!
Прибери последните листа
златисти..
Време е дойдеш!
Наистина!
Постели и на земята,
за да я запазиш.
Там скоро ще поникнат пъстрите цветя.
А ние меко, меко по пътечките ще газим
и ще пишем по снега ти имена..
Ще построим човек със морков и маслини,
който се усмихва на забързаните хора.
Дори ще му измислим интересно име..
Зима е..
Но само дъжд вали на двора..

17.12.2011

***

В редовете вече няма
скрити думи за обичане.
Била е сякаш зрителна измама
мократа дъга, в която тичахме..

Недей да търсиш обяснение.
Неведоми са пътищата на живота!
И всеки ден възможно е вълнение,
което да ни отведе на онзи остров..!

***

Любов.. Ти бързо отминаваш.
Преди дори цветята да въздъхнат!

А дълго, дълго след това оставяш
сълзите си солени,
които да засъхват.

11.12.2011