петък, 5 август 2011 г.

Когато се разрових в себе си

Така е по-лесно, по-леко нали?
Няма спомен 
от горчивото лято..,


в което оставен бях аз, а не ти.
Сън огромен,
но на непознати!


Ти бе любовта!
Беше слънце и вятър,
беше дъжд над горещи очи!


Но къде си сега?
Толкова непозната..
Само шум от неспрели вълни..


***


Само пяна и пясък и утро
някъде на откраднат шезлонг.
В мрачен изгрев, от който се спусна,
и ми каза за кратко: "So long!".


Само буря, в която не виждам,
че съм плакал, или пък вълните..
които така безпощадно обиждат,
са застанали тихо в очите.

*** 



Сън огромен,
но на непознати,
в който оставен бях аз, дори ти..


Няма спомен
от горчивото лято..
Но така е по-леко, 
по-лесно, 
нали?

04.08.2011


Няма коментари:

Публикуване на коментар